Възрастните мъжки рисове могат да тежат до 30 kg, докато женските рядко тежат повече от 18 kg.

По отношение на качеството на козината си, рисовете превъзхождат всички котки – червеникавата им козина е много гъста и копринена.

Пухестите лапи позволяват на рисовете да се движат свободно в дълбок и рохкав сняг. През зимата те са покрити с дълга коса, което прави лапите им да изглеждат като ски по отношение на разпределението на тежестта, така че превъзхождат всички други котки в снега.

При ходене рисът стъпва със задните си крака точно там, където докосва земята с предните си крака, за да оставя по-малко следи.

Рисовете перфектно понасят студа, така че обитават северните райони на земното кълбо, недостъпни за други котки. В скандинавските страни рисовете се срещат дори в Арктика.

Те майсторски се катерят по дървета и скали, освен това са отлични плувци.

В търсене на храна рисът може изминават до 30 км на ден.

Основата на диетата на тези хищници са зайци, но могат да ловуват и лисици, млади елени лопатари и диви свине, а понякога и домашни кучета (интересни факти за зайците).

Мнението, че рисовете скачат върху плячката си от дърветата е погрешно – всъщност тези котки ловуват от засада или се промъкват към жертвата на разстояние, достатъчно за бърз скок.

По време на лов рисът може да скочи на дължина до 4 метра. Ако рисът пропусне, той преследва плячката си максимум 80 метра, след което се изморява и отново търси подходящо място за засада.

Рисовете изпитват необяснима неприязън към лисиците и куниците – те убиват тези животни, дори когато са сити и не се нуждаят от храна. Рисовете също така системно прогонват лисиците от района, който ловуват в момента.

Възрастен рис убива заек за 2-4 дни, сърна – за 3-4 дни, елен – за седмица и половина.

Рисът почти не се страхува от хората, затова в гладни години той спокойно влиза в селата и дори в градовете. Само ранено животно, притиснато в ъгъла, може да се втурне към човек. Зоолозите казват, че няма нито един документиран случай на рис, нападащ хора.

Рисовете имат същото право да се наричат ​​“горски санитари” като вълци – тяхната плячка най-често са болни или слаби животни.

Рисовете са едни от най-лесно опитомените хищници. Има много случаи, когато дори възрастни, попаднали в капан, са свикнали с хората. Някои от тях бяха пропити с такава любов към стопаните си, че дори се оставиха да бъдат вдигнати и в същото време мъркаха оглушително.

Приятелството между два риса се изразява в облизване на козината един на друг.

Рисовете се раждат слепи и глухи, а теглото им рядко надвишава 300 g. Очите на рисовете започват да виждат едва на 12-ия ден след раждането.

Рисовете често живеят до 15-20 години.

Козината на рис винаги е била популярна и е струвала много пари – в средата на 20 век, в продължение на няколко десетилетия, цените на най-добрите кожи скочиха от $73 до $1300 всяка.

В Македония приемат риса за свое животно. В тази страна той е символ на дивата природа. Дори наричат вида македонски рис и се гордеят с присъствието му в тамошните гори.В местния национален парк "Маврово" има популация от около 30-40 възрастни. След обявяването на независимостта на Република Македония и създаването на независимата й валута през 1993 г. изображението на балканския рис е поставено на монетата от 5 денара. Година по-късно той започва да краси и пощенските марки. На екипите на националния отбор по футбол на Македония също доскоро беше изобразен рис.